На тази дата през 1932 година Хитлер отказва на президента вицеканцлерския пост, защото смята да управлява самостоятелно
Кадър: Бундес списък
На тази дата през 1932 година Президентът Хинденбург предлага на Хитлер, вицеканцлерския пост, само че той го отхвърля, тъй като счита да ръководи независимо.
Създаване на националсоциалистическата партия
В рамките на две години Хитлер съумява да стане абсолютния и непреклонен водач на дребната партия. Сменя името ѝ от DAP на „ Националсоциалистическа немска работническа партия “ (на немски: Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei), известна на всички места като NSDAP. Появява се акронимът „ На̀ци “ (на немски: Nazi) от думата „ Националсоциалист “ (на немски: National SoZIalist). Адолф напуща армията, с цел да се отдаде напълно на политическата си активност.
Условията за това са удобни: в страната има икономическо напрежение и мощно възмущение против победилите във войната съюзници.
В програмата си от 25-те точки, която афишира на 24 февруари 1920 г., Хитлер включва концепциите си, завършени още от престоя му във Виена: антисемитизъм, силен национализъм, концепция за арийско расово владичество, пренебрежение към демократичната народна власт и правилото на лидера.
Платформата, с която излиза партията му, е направена по този начин, че да заинтригува всеки, който е неудовлетворен от нещо.
Идеологията се крепи на омразата.
Повечето от концепциите в нея не са нови, само че той съумява да ги направи привлекателни и ясни.
Негово е решението знак на новата партия да стане „ свастиката “ (пречупения кръст, носен преди този момент от по-стари расистки групировки) и за привет да се употребява думата „ Heil! “. Успява да обезпечи и вестник за придвижването си – „ Фьолкишер Беобахтер “ (на немски: Völkischer Beobachter). За защита на събранията си учредява организацията „ Щурмабтайлунг “ (на немски: Sturmabteilung) (по известна със съкращението си SA) на мъжете с кафяви ризи, ръководени от близкия му приятел Ернст Рьом. Хитлер си основава и преторианци в лицето на високо дисциплинираните, подготвени да се борят до гибел за своя водач, черноризци от „ Шуцщафел “ (на немски: Schutzstaffel – SS).
В края на 1923 г. Хитлер е уверен, че Ваймарската република е пред прага на своето срутване и че в този момент може да извърши обещанието си за „ поход към Берлин “ и отсичане на държавното управление от „ еврейско-марксистки предатели “. Той се надява с поддръжката на армията да сложи Германия под националистически надзор. В проекта му се включва и реакционният милитарист и народен воин от Първата международна война генерал Ерих Лудендорф.
Бирен пуч (1923)
Членска карта на Хитлер в немската партията DAP
На Бирения пуч, състоял се на 8 – 9 ноември 1923 г. в Мюнхен, двамата застават на напред във времето в безредната политическа обстановка за да накарат водачите на локалното държавно управление и началниците на местния Райхсвер да разгласят национална гражданска война. Хитлер обсажда с мъже от СА бирарията Бюргербройкелер, мощно превъзбуден скача на един стол и афишира революцията:
„ Утре Германия ще има национално държавно управление или ще бъдем мъртви! “
Адолф Хитлер
На идващия ден нацистите маршируват по улиците на Мюнхен към военното министерство, само че кордон от служители на реда открива огън по тях и разпръсва редиците им. Пучът се проваля.
На 26 февруари 1924 година против Хитлер стартира правосъден развой с обвиняване в държавна измяна. Съдията познава подсъдимия от по-рано. Той го е съдил за подстрекаване, когато един път кафявите ризи с ръкопашен пердах разтурват колекция на комунисти. Съдията е благосклонно ситуиран към водача на нацистите и те чакат, както първия път, относително лека присъда. Адолф Хитлер се възползва от всичко това и се пробва да трансформира процеса си в агитационен успех. За тази цел той се пази самичък и по ослепителен метод употребява красноречието си. Поема цялостната виновност за организирането на пуча.
„ Това е моето мнение: По-добре да бъда обесен в болшевишка Германия, в сравнение с да склоня глава пред френския меч. “
Хитлер си разрешава самоуверено да приказва за наближаването на деня, в който тълпите от улицата със своите флагове с пречупени кръстове ще се слеят с тези, които стреляха по тях. Групите ще набъбнат в батальони, батальоните в полкове, полковете в дивизии, заканва се той.
„ Даже и да ни осъдите хиляди пъти, богинята на безконечния съд на историята ще се засмее и ще скъса решението на този съд, и ще ни признае за почтени. “
Адолф Хитлер
След целия театър Хитлер е наказан на четири[29] години затвор. Поведението му в правосъдната зала прави мощно усещане на германците, които стартират да го възприемат като огромен народен воин. Лично за него пучът е сериозен урок, от който научава, че с цел да успее да вземе властта в свои ръце, ще би трябвало да употребява легални средства.
Книгата „ Моята битка “
От присъдата си Хитлер излежава единствено девет месеца. В пандиза на град Ландсберг ам Лех той е в килия със обилни улеснения и има задоволително време, с цел да премисли добре сторените неточности. Закусва в леглото си, държи дълги слова пред съкилийниците си и прави разходки в градината. Всичко наподобява повече на санаториум, в сравнение с затвор. При тези условия стартира да диктува на секретаря си Рудолф Хес книгата си „ Моята битка “ (на немски: Mein Kampf), която по-късно става политическа библия за нацисткото придвижване. В него Хитлер споделя живота си, философията си и показва в детайли програмата си, която желае да осъществя в Германия. Основна тематика на писанията му е социалният дарвинизъм – индивидите и нациите са показани като участници в непрекъсната битка за живот. Расово по-висшите германци са застрашени от евреите, „ гъвкавия дявол на човешкото проваляне “, марксистите, болшевиките, либералите и от хуманистите, без значение от какъв вид. Германия още веднъж може да бъде велика единствено в случай че разгласи безпощадна война на тези вътрешни врагове. На новото нацистко придвижване се пада задачата да приготви тактиката за международното владичество, която неизбежно е обвързвана с безмилостна битка
Реорганизация на партията (1924)
Провалът на пуча от 1923 г. довежда до краткотрайното разпадне на NSDAP. Скоро обаче Хитлер е амнистиран. През декември 1924 г. той напуща пандиза в Ландсберг ам Лех и съществено се залавя за реорганизиране на партията си. Подпомаган от двама близки последователи – „ магьосника “ на пропагандата д-р Паул Йозеф Гьобелс и въздушния ас от Първата международна война, капитан Херман Гьоринг, Хитлер се захваща с сложната задача да си завоюва всеобща поддръжка. Първият сериозен проблем, пред който е изправен, е да направи избор сред социалистически насочената левица от последователите му в Берлин и десните националисти в Мюнхен, сред членовете на партията от Севера, водени от Грегор Щрасер, и приятелите си от Бавария. За тази цел Хитлер събира всички по-големи ръководители на партията в страната на конференция в Бамберг, Южна Германия на 14 февруари 1926 г. Времето на срещата е особено подбрано по този начин, че за множеството северняци да бъде мъчно да се откъснат от главната си работа и да участват на разискването на партийната стратегия. От представителите на Севера пред болшинството на Юга имат опция да приказват единствено Грегор Щрасер и Гьобелс. На конференцията партията е поделена на две – едната група е водена от Грегор Щрасер, представляващ градските, социалистически и революционно настроени детайли, а другата група е на Готфрид Федер, отразяващ провинциалните, расистки и популистки хрумвания. Хитлер е по средата на двете враждебни страни. Той по никакъв начин не е податлив да разреши младата му партия да поеме по посока на „ нестройните социалистически правила “. Решението идва в изясняването на въпроса за мнението по отчуждаването на собствеността на аристокрацията. Хитлер държи двучасова тирада, в която коментира на делегатите, за какво не би трябвало да гласоподават за отчуждаване. Националсоциализмът, споделя той, не би трябвало да оказва помощ на придвижванията, въодушевени от комунистите; отчуждаването няма да спре с изпращането на Вителсбаховата и другите немски династии на бунището на историята. Гьобелс, от който се чака да поддържа позицията на Щрасер, предусеща какъв ще е крайният излаз и минава на страната на Хитлер. Като премия получава поста на гаулайтер (партиен областен ръководител) за Берлин и започва сполучливата си кариера в партията. Въпреки събитията на конференцията разривът в NSDAP сред националисти и социалисти намира (кърваво) решение едвам в „ Нощта на дългите ножове “ (на немски: Nacht der langen Messer) през 1934 г.
Пропагандната активност на партията е ориентирана към низшите съсловия на обществото, които понасят тежки удари от икономическата меланхолия. Настойчивостта на Хитлер този път придвижването да се придържа към легалните средства за битка за властта (която даже му донася прякора Адолф Легалния) му печели авторитет в редиците на милитаристите, националистите и традиционалистите. Комбинацията от прозорливост във връзка с логиката на психиката на масите и готовността да работи дружно с десните консерватори е значим фактор за Хитлер по пътя му към безспорната политическа власт. Той бързо възвръща и доста ускорява позициите си, изгубени след безплодния бирен пуч. През 1930 г. Адолф Хитлер е безспорният водач на нацисткото придвижване. В хазната на партията потичат капитали от едрите индустриалци на Райнланд, които виждат в лицето на Хитлер единствения си бранител пред тревожещите ги профсъюзи и пред набезите на комунистите. NSDAP получава възходяща поддръжка от постоянните буржоазни детайли както и от недоволните служащи, като на всички Хитлер дава обещание протекция и избавление от „ грабещите ги еврейски финансисти “.
На път към безспорната политическа власт (1928)
В 1928 г. на изборите за райхстаг нацистите печелят единствено 12 места, което е слаб резултат спрямо 54-те мандата на комунистите. По време на икономическата депресия от 1929 г. Хитлер дружно с националиста Алфред Хугенберг води акция против „ проекта Юнг “ (на немски: Volksbegehren gegen den Young-Plan). Чрез следените от Хугенберг вестници най-накрая пред Хитлер се открива опция да изложи концепциите си пред нацията. Освен това той има шанса да завоюва на своя страна повече едри индустриалци и бизнес магнати, които да обезпечат солидна финансова поддръжка за придвижването му. През 1930 г. изборите за райхстаг вършат NSDAP втората по величина парламентарно показана политическа мощ със 107 депутати (за нацистите гласоподават над 6 милиона души). Комунистите съумяват да вкарат 77 свои представители. Изводът за всички е явен – шумната агитация на Хитлер е спечелила вниманието на германския избирател.
Нацистите обаче имат проблем, който може да послужи като оръжие в ръцете на враговете им. Лидерът им Адолф Хитлер към момента е с австрийско поданство. Той и поддръжниците му добре схващат, че това му състояние би улеснило един възможен опит да бъде изпъден от страната. Фрик, райхсминистърът нацист от държавното управление на Тюрингия, предлага на Адолф да го назначи в локалните полицейски сили, само че в последна сметка Хитлер става консул на провинция Брауншвайг в легацията ѝ в Берлин. Поемайки поста, той поставя клетва за честност към Ваймарската република и на процедура става немски жител. Премахнал една основна спънка по пътя на политическата си кариера Хитлер взема решение да опитва силата на партията си като се кандидатира за президент. Настоящият застаряващ президент Паул декор Хинденбург е подкрепян от социалистите, католиците и елементарните служащи. Другите двама претенденти за поста са Теодор Дюстерберг, офицер от армията, и водачът на комунистическата партия Ернст Телман. Хитлер подхожда с присъщата му активност към акцията за изборите на 13 март 1932 г. и печели над 30% от вота, лишавайки Хинденбург от цялостната победа. На финалните избори от 10 април остарелият воин от Първата международна война Хинденбург е избран отново с 53% или 19 359 650 (Хитлер – 13 418 011; Телман – 3 706 55). На изборите през юли за райхстаг нацистите тържествуват с 230 места и стават най-силната политическа партия в Германия. Но на идващите избори Хитлеровото придвижване изгубва малко от гласовете си, което води до намаляването депутатите на 196 (комунистите нарастват на 100). NSDAP остава най-голямата партия в Народното събрание, само че уличните битки сред кафявите ризи и аления фронт получават особена заостреност.
21 юни 1932 г., Хитлер в диалог с Херман Гьоринг
Междувременно политическата обстановка съществено се изражда. Райхсканцлерът Хайнрих Брюнинг, видимо демократичен и прогресивен, се проваля, започвайки да ръководи с укази. Това му решение в реалност прокарва път към диктатура. На 30 май 1932 г. Хинденбург отстранява Брюнинг от поста му. Започва тежка подмолна политическа битка между юнкерите от изтока, едрите индустриалци от запада и офицерите от Райхсвера. Тези три групи стоят зад поредния кабинет, в началото ръководен от Франц декор Папен, сръчен политик и клеветник, а след това и от генерал Курт декор Шлайхер, представител на армията, който желае постигането на военна тирания. Фон Папен подписва политическа договорка с Хитлер. Двамата скрито се срещат на 4 януари 1933 г. и вземат решение да работят дружно за държавно управление, в което Хитлер ще бъде канцлер, а хора на декор Папен ще заемат по значимите министерски постове. Освен това реализират единодушие да елиминират социалдемократите, комунистите и евреите от политическия живот. Хитлер дава обещание да се откаже от социалистическата част в своята стратегия като против това декор Папен ще поръчителства за него пред индустриалците за по-нататъшни финансови инжекции за нацисткото му придвижване. Остава една-единствена задача – да се завоюва доверието на остарелия президент Хинденбург, който не е изключително благоразположен към грубото новобогаташ и най-обикновен ефрейтор от Първата международна война (веднъж към този момент президентът е отхвърлил желанието на Хитлер да го направи канцлер, предлагайки му вицеканцлерския пост, който Адолф не приема). Оскар декор Хинденбург, синът на президента, угрижен за имението в Нойдек на изток и заможният банкер Курт Фрайхер декор Шрьодер принуждават Паул декор Хинденбург да одобри предложенията за бъдещия кабинет на декор Папен. На 30 януари 1933 г. президентът с огромна принуда афишира Адолф Хитлер за райхсканцлер на Германия с съдружен кабинет, отказвайки му изключителна власт. Това е популярен миг за в миналото незначителния скитник от Виена. Той реализира тази висока цел без пуч и без революция, а както е заречен – по парламентарен път.
Канцлер и държавен глава (1933)
21 март 1933 г., райхсканцлерът Хитлер и немският принц Вилхелм Пруски на деня на Потсдам
Хитлер, 1933 година
Хитлер твърди, че Третият Райх, почнал с избирането му за райхсканцлер, ще просъществува 1000 години. Веднъж взел властта в свои ръце, той работи бързо и уверено, с цел да затвърди позициите си и да реализира пълна диктатура. В райхстага новият канцлер няма цялостно болшинство и с цел да си обезпечи такова, той реализира съглашение с Хинденбург да се състоят избори. Първата му задача по-късно е да вдигне в паника страната поради опасността от червен гнет. Разбира се, едно намаляване на комунистите ще затвърди властта му. С палежа на постройката на райхстага на 27 февруари 1933 г. Хитлер получава формален мотив и опция да се разправи с политическите си съперници и да постави основите на тоталитарната си система. На мястото на престъплението е хванат слабоумният 24-годишен холандски скитник Маринус Ван Дер Любе, който в миналото е бил член на комунистически клуб в родината си. Предполага се обаче, че пожарът е разпален от щурмоваци на нацистката партия, със съдействието на Херман Гьоринг. През тунел те влизат в райхстага, заливат завесите и килимите със запалима течност, след което вкарват душевен лабилния някогашен болшевик, с цел да възпламени самичък дребни обособени огньове. Отговорността за пожара към момента е обект на полемика измежду историците.
Запален от нацистите или не, изгорелият Райхстаг свършва добра работа на Хитлер. Арестувани са 4000 души. Вината за палежа е хвърлена върху Комунистическата партия на Германия. През март полицията залавя незаконно пребиваващите в страната Георги Димитров (ръководител на незаконно бюро на комитета за Западна Европа), Благой Попов и Васил Хаджитанев (членове на политбюро на нелегалната Българска комунистическа партия). Те получават обвиняване за подпалването на постройката на Райхстага. Процесът против тях се следи с огромен интерес от доста страни. Получават се митинги от разнообразни места. Димитров, който се пази самичък, се трансформира в воин за комунистите със смелото си държание (успява да вбеси Гьоринг). В последна сметка нацистите са принудени да пуснат българите и те са изпратени в Москва. NSDAP печели изборите на 5 март 1933 г. и усилва местата си в Народното събрание от 196 на 288. С поддръжката на националистите Хитлер си обезпечава болшинство от 52% (мандатите на комунистите са касирани). На 24 март 1933 г. райхстагът гласува закон за изключителни компетенции на държавното управление. С него на Народното събрание са отнети законодателните права, контрола на бюджета, правата за иницииране промени в конституцията и правото на утвърждение на контракти с непознати страни. За период от четири години те са предоставени напълно на „ Райхстагкабинета “ (на немски: Reichsregierung). За няколко месеца всички други партии освен NSDAP са неразрешени (една част от тях се сливат „ непринудено “ с нея, а други се „ саморазпадат “). Представители на партията управляват ръководството на немските провинции. Търговските обединявания са разпуснати, профсъюзите също (създаден е „ Трудовият фронт “). Почти цялото население е проведено в разнообразни обединявания под контрола на партията.
Хитлер затвърждава властта си с авансово планувана грубост и терор. Тези, които се осмелят да приказват срещу режима му, биват незабавно надвити, задържани, хвърляни в затвор или убивани. Хитлер деликатно се старае да не накърни ползите на мощни групировки. Внимателно изтласква настрани консерваторите и внимателно овладява радикалите. Той води ловка политика по образеца на Макиавели. Не се колебае да лиши съперниците си от елементарните им човешки права или даже да ги ликвидира физически. Правителството, закона, просветителната система и религията работят за националсоциализма. „ Heil Hitler! “ става наложителен привет, свастиката знак на страната, а „ Horst-Wessel-Lied “ формален химн. Под управлението на д-р Паул Йозеф Гьобелс широко се пропагандира величието на Фюрера.
Затвърждаване на диктатурата (1933 – 1934)
Хитлер, 1933 г.
Само една спънка остава да бъде преодоляна по пътя към безспорната тирания – радикалният детайл вътре в партията, съсредоточен около СА и водача ѝ капитан Ернст Рьом. На Хитлер е нужно успокоение. Помогналите му да стигне до властта предприемачи и военни са обезпокоени от кафявите ризи водени от Рьом, който приканва за „ продължение на революцията “. Армията е разтревожена и от обстоятелството, че в проектите за бъдещето на водача на СА влиза конкурирането и последователното изместване на Райхсвера от щурмоваците. Съвсем естествено и индустриалците, и военните притискат Хитлер да пристъпи към разрешаване на въпроса като дават да се разбере, че от това зависи оставането му на върха. Адолф Хитлер за повторно е изправен пред избор сред националистите и социалистите в придвижването си. Имайки поради нагоре посочените условия решението на Фюрера е от ясно по-ясно. Събитията са бурни. На 30 юни 1934 г. се състои по този начин наречената „ Нощта на дългите ножове “ (на немски: Nacht der langen Messer). Хитлер лети до Бад Висзе в Горна Бавария, където Рьом и част от свитата му са отседнали в санаториума Ханзелбауер (точно преди да излязат в едномесечен отпуск). Фюрерът влиза в хотела, подрежда да разсънят Рьом и го арестува. Два дни по-късно Хитлер заповядва на ръководителя на SA да се простреля. Рьом, който добре познава Адолф, знае, че последният демонстрира уязвимост пред кървавите подиуми, и споделя на пазачите си да предадат на Фюрера, че желае Хитлер персонално да стреля в него. В последна сметка пречещият Ернст Рьом е погубен.
Междувременно в Берлин са задържани 150 водачи на СА. Повечето от тях са премахнати. Никой не знае какъв брой са тъкмо жертвите на кървавата чистка. Хитлер не атакува единствено непокорните измежду кафявите ризи. Моментът е прекомерно комфортен, с цел да бъде пропусната опцията да се отстранен съперници и от различен темперамент. Шест души убиват някогашния канцлер Курт декор Шлайхер във вилата му. В Мюнхен 72-годишният Густав декор Кар, който десетилетие по-рано попречва на Бирения пуч на Хитлер, е измъкнат от вкъщи си и погубен е пренебрегнат в мочурище. Пред обществеността кръвта е оправдана с това, че в миг, когато е била застрашена сигурността на страната, Хитлер е трябвало да работи като „ висш арбитър в отбрана на немския народ “. Търсеният резултат е реализиран. Адолф Хитлер към този момент е неоспоримият деспот на Третия Райх. „ Нощта на дългите ножове “ е от значимост и за един различен лидер – Хайнрих Химлер. Ръководителят на Секретен сътрудник взима ефективно присъединяване в ликвидирането на „ преврата “ и е заплатен от висшия си стопанин с приемане на самостоятелност на елитната му организация, която преди този момент официално се намира под ръководството на СА.
19 август 1934 г., резултат 90% в поддръжка на диктатора по време на акцията за плебисцит
Управлението на страната по обичайните закони завършва. След гибелта на Паул декор Хинденбург на 2 август 1934 г. Хитлер сплотява двете висши държавни длъжности на райхсканцлер и райхспрезидент в една. Всички офицери от армията са задължени да положат клетва за честност не към конституцията, а към Фюрера. Обединяването на длъжностите от „ фюрера и райхсканцлера Адолф Хитлер “ е узаконено с допитване до народа на 19 август 1934 г. – 90% от гласоподавателите дават поддръжката си за диктатора.
От този миг нататък Хитлер обръща малко внимание на вътрешните боричкания за власт. В необятни линии той прави ясна политиката си пред подчинените му с разбирането, че те ще продължат системата на гнет, която да задържи режима. Всеки от огромните (след Фюрера, схваща се), без значение дали името му е Гьоринг, Гьобелс, Химлер или друго, получава изключителна власт в своята сфера на активност и основава своя специфична работа. Хитлер деликатно следи развиването им и вижда, че нито една от тези организации не е задоволително мощна, с цел да заплаши престижа му. Той предизвиква Химлер да построи система от концентрационни лагери, където да затварят вътрешните си врагове. С Нюрнбергските закони за „ отбрана на немската кръв и на немската чест “ се лишават евреите от цивилен права, а на „ арийците “ се не разрешават бракосъчетанията с евреи.
Германия става голям затворнически лагер. Тайната държавна полиция Гестапо зорко следи за „ врагове на страната “ и ги отстранява още в зародиш. Много от обвинените след залавянето си изчезват безследно, други са хвърлени и бити в пандизите до добиване на мечтаните показания. Престъпления от противозаконни арестувания до убийства са наречени „ политика “ в името на „ националната гражданска война “. Нацистите с по-малки членски номера в партийните си книжки (знак за това, че са ранни нейни представители) се употребяват с преимущество при назначението им на цивилна работа. Прочути професори са принудени да изоставен постовете си, наследени от некомпетентни поддръжници на нацисткия режим. В Нюрнберг се провеждат големи партийни тържества, с цел да впечатлят и замаят елементарните хора. Пропагандата на Гьобелс популяризира Фюрера:
„ Свидетели сме на най-великото знамение в историята. Гений гради света!; Гласът му пробуди Германия. Неговите каузи ни направиха още веднъж нация!; Той в никакъв случай не бърка! и Той постоянно ще е като звезда над нас! “
Йозеф Гьобелс
Начало на териториалните експанзии (1933 – 1939)
Лудвигщрасе Мюнхен, Хитлер и Бенито Мусолини
Уверен в цялостната си власт, Хитлер стартира акцията си по възобновяване на силата на Германия в Европа и постигането на задачите, сложил си в „ Моята битка “. Първата му задача е да превъоръжи страната. Първо скрито, а по-късно и намерено, той стартира да нарушава решенията на контракта от Версай за невъоръжаване. С големи военни поръчки и включването на безработните в армията стопанската система се усъвършенства.
Пътят към пъкъла за милиони хора по света и за германците е отворен!
На тази дата през 1932 година Президентът Хинденбург предлага на Хитлер, вицеканцлерския пост, само че той го отхвърля, тъй като счита да ръководи независимо.
Създаване на националсоциалистическата партия
В рамките на две години Хитлер съумява да стане абсолютния и непреклонен водач на дребната партия. Сменя името ѝ от DAP на „ Националсоциалистическа немска работническа партия “ (на немски: Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei), известна на всички места като NSDAP. Появява се акронимът „ На̀ци “ (на немски: Nazi) от думата „ Националсоциалист “ (на немски: National SoZIalist). Адолф напуща армията, с цел да се отдаде напълно на политическата си активност.
Условията за това са удобни: в страната има икономическо напрежение и мощно възмущение против победилите във войната съюзници.
В програмата си от 25-те точки, която афишира на 24 февруари 1920 г., Хитлер включва концепциите си, завършени още от престоя му във Виена: антисемитизъм, силен национализъм, концепция за арийско расово владичество, пренебрежение към демократичната народна власт и правилото на лидера.
Платформата, с която излиза партията му, е направена по този начин, че да заинтригува всеки, който е неудовлетворен от нещо.
Идеологията се крепи на омразата.
Повечето от концепциите в нея не са нови, само че той съумява да ги направи привлекателни и ясни.
Негово е решението знак на новата партия да стане „ свастиката “ (пречупения кръст, носен преди този момент от по-стари расистки групировки) и за привет да се употребява думата „ Heil! “. Успява да обезпечи и вестник за придвижването си – „ Фьолкишер Беобахтер “ (на немски: Völkischer Beobachter). За защита на събранията си учредява организацията „ Щурмабтайлунг “ (на немски: Sturmabteilung) (по известна със съкращението си SA) на мъжете с кафяви ризи, ръководени от близкия му приятел Ернст Рьом. Хитлер си основава и преторианци в лицето на високо дисциплинираните, подготвени да се борят до гибел за своя водач, черноризци от „ Шуцщафел “ (на немски: Schutzstaffel – SS).
В края на 1923 г. Хитлер е уверен, че Ваймарската република е пред прага на своето срутване и че в този момент може да извърши обещанието си за „ поход към Берлин “ и отсичане на държавното управление от „ еврейско-марксистки предатели “. Той се надява с поддръжката на армията да сложи Германия под националистически надзор. В проекта му се включва и реакционният милитарист и народен воин от Първата международна война генерал Ерих Лудендорф.
Бирен пуч (1923)
Членска карта на Хитлер в немската партията DAP
На Бирения пуч, състоял се на 8 – 9 ноември 1923 г. в Мюнхен, двамата застават на напред във времето в безредната политическа обстановка за да накарат водачите на локалното държавно управление и началниците на местния Райхсвер да разгласят национална гражданска война. Хитлер обсажда с мъже от СА бирарията Бюргербройкелер, мощно превъзбуден скача на един стол и афишира революцията:
„ Утре Германия ще има национално държавно управление или ще бъдем мъртви! “
Адолф Хитлер
На идващия ден нацистите маршируват по улиците на Мюнхен към военното министерство, само че кордон от служители на реда открива огън по тях и разпръсва редиците им. Пучът се проваля.
На 26 февруари 1924 година против Хитлер стартира правосъден развой с обвиняване в държавна измяна. Съдията познава подсъдимия от по-рано. Той го е съдил за подстрекаване, когато един път кафявите ризи с ръкопашен пердах разтурват колекция на комунисти. Съдията е благосклонно ситуиран към водача на нацистите и те чакат, както първия път, относително лека присъда. Адолф Хитлер се възползва от всичко това и се пробва да трансформира процеса си в агитационен успех. За тази цел той се пази самичък и по ослепителен метод употребява красноречието си. Поема цялостната виновност за организирането на пуча.
„ Това е моето мнение: По-добре да бъда обесен в болшевишка Германия, в сравнение с да склоня глава пред френския меч. “
Хитлер си разрешава самоуверено да приказва за наближаването на деня, в който тълпите от улицата със своите флагове с пречупени кръстове ще се слеят с тези, които стреляха по тях. Групите ще набъбнат в батальони, батальоните в полкове, полковете в дивизии, заканва се той.
„ Даже и да ни осъдите хиляди пъти, богинята на безконечния съд на историята ще се засмее и ще скъса решението на този съд, и ще ни признае за почтени. “
Адолф Хитлер
След целия театър Хитлер е наказан на четири[29] години затвор. Поведението му в правосъдната зала прави мощно усещане на германците, които стартират да го възприемат като огромен народен воин. Лично за него пучът е сериозен урок, от който научава, че с цел да успее да вземе властта в свои ръце, ще би трябвало да употребява легални средства.
Книгата „ Моята битка “
От присъдата си Хитлер излежава единствено девет месеца. В пандиза на град Ландсберг ам Лех той е в килия със обилни улеснения и има задоволително време, с цел да премисли добре сторените неточности. Закусва в леглото си, държи дълги слова пред съкилийниците си и прави разходки в градината. Всичко наподобява повече на санаториум, в сравнение с затвор. При тези условия стартира да диктува на секретаря си Рудолф Хес книгата си „ Моята битка “ (на немски: Mein Kampf), която по-късно става политическа библия за нацисткото придвижване. В него Хитлер споделя живота си, философията си и показва в детайли програмата си, която желае да осъществя в Германия. Основна тематика на писанията му е социалният дарвинизъм – индивидите и нациите са показани като участници в непрекъсната битка за живот. Расово по-висшите германци са застрашени от евреите, „ гъвкавия дявол на човешкото проваляне “, марксистите, болшевиките, либералите и от хуманистите, без значение от какъв вид. Германия още веднъж може да бъде велика единствено в случай че разгласи безпощадна война на тези вътрешни врагове. На новото нацистко придвижване се пада задачата да приготви тактиката за международното владичество, която неизбежно е обвързвана с безмилостна битка
Реорганизация на партията (1924)
Провалът на пуча от 1923 г. довежда до краткотрайното разпадне на NSDAP. Скоро обаче Хитлер е амнистиран. През декември 1924 г. той напуща пандиза в Ландсберг ам Лех и съществено се залавя за реорганизиране на партията си. Подпомаган от двама близки последователи – „ магьосника “ на пропагандата д-р Паул Йозеф Гьобелс и въздушния ас от Първата международна война, капитан Херман Гьоринг, Хитлер се захваща с сложната задача да си завоюва всеобща поддръжка. Първият сериозен проблем, пред който е изправен, е да направи избор сред социалистически насочената левица от последователите му в Берлин и десните националисти в Мюнхен, сред членовете на партията от Севера, водени от Грегор Щрасер, и приятелите си от Бавария. За тази цел Хитлер събира всички по-големи ръководители на партията в страната на конференция в Бамберг, Южна Германия на 14 февруари 1926 г. Времето на срещата е особено подбрано по този начин, че за множеството северняци да бъде мъчно да се откъснат от главната си работа и да участват на разискването на партийната стратегия. От представителите на Севера пред болшинството на Юга имат опция да приказват единствено Грегор Щрасер и Гьобелс. На конференцията партията е поделена на две – едната група е водена от Грегор Щрасер, представляващ градските, социалистически и революционно настроени детайли, а другата група е на Готфрид Федер, отразяващ провинциалните, расистки и популистки хрумвания. Хитлер е по средата на двете враждебни страни. Той по никакъв начин не е податлив да разреши младата му партия да поеме по посока на „ нестройните социалистически правила “. Решението идва в изясняването на въпроса за мнението по отчуждаването на собствеността на аристокрацията. Хитлер държи двучасова тирада, в която коментира на делегатите, за какво не би трябвало да гласоподават за отчуждаване. Националсоциализмът, споделя той, не би трябвало да оказва помощ на придвижванията, въодушевени от комунистите; отчуждаването няма да спре с изпращането на Вителсбаховата и другите немски династии на бунището на историята. Гьобелс, от който се чака да поддържа позицията на Щрасер, предусеща какъв ще е крайният излаз и минава на страната на Хитлер. Като премия получава поста на гаулайтер (партиен областен ръководител) за Берлин и започва сполучливата си кариера в партията. Въпреки събитията на конференцията разривът в NSDAP сред националисти и социалисти намира (кърваво) решение едвам в „ Нощта на дългите ножове “ (на немски: Nacht der langen Messer) през 1934 г.
Пропагандната активност на партията е ориентирана към низшите съсловия на обществото, които понасят тежки удари от икономическата меланхолия. Настойчивостта на Хитлер този път придвижването да се придържа към легалните средства за битка за властта (която даже му донася прякора Адолф Легалния) му печели авторитет в редиците на милитаристите, националистите и традиционалистите. Комбинацията от прозорливост във връзка с логиката на психиката на масите и готовността да работи дружно с десните консерватори е значим фактор за Хитлер по пътя му към безспорната политическа власт. Той бързо възвръща и доста ускорява позициите си, изгубени след безплодния бирен пуч. През 1930 г. Адолф Хитлер е безспорният водач на нацисткото придвижване. В хазната на партията потичат капитали от едрите индустриалци на Райнланд, които виждат в лицето на Хитлер единствения си бранител пред тревожещите ги профсъюзи и пред набезите на комунистите. NSDAP получава възходяща поддръжка от постоянните буржоазни детайли както и от недоволните служащи, като на всички Хитлер дава обещание протекция и избавление от „ грабещите ги еврейски финансисти “.
На път към безспорната политическа власт (1928)
В 1928 г. на изборите за райхстаг нацистите печелят единствено 12 места, което е слаб резултат спрямо 54-те мандата на комунистите. По време на икономическата депресия от 1929 г. Хитлер дружно с националиста Алфред Хугенберг води акция против „ проекта Юнг “ (на немски: Volksbegehren gegen den Young-Plan). Чрез следените от Хугенберг вестници най-накрая пред Хитлер се открива опция да изложи концепциите си пред нацията. Освен това той има шанса да завоюва на своя страна повече едри индустриалци и бизнес магнати, които да обезпечат солидна финансова поддръжка за придвижването му. През 1930 г. изборите за райхстаг вършат NSDAP втората по величина парламентарно показана политическа мощ със 107 депутати (за нацистите гласоподават над 6 милиона души). Комунистите съумяват да вкарат 77 свои представители. Изводът за всички е явен – шумната агитация на Хитлер е спечелила вниманието на германския избирател.
Нацистите обаче имат проблем, който може да послужи като оръжие в ръцете на враговете им. Лидерът им Адолф Хитлер към момента е с австрийско поданство. Той и поддръжниците му добре схващат, че това му състояние би улеснило един възможен опит да бъде изпъден от страната. Фрик, райхсминистърът нацист от държавното управление на Тюрингия, предлага на Адолф да го назначи в локалните полицейски сили, само че в последна сметка Хитлер става консул на провинция Брауншвайг в легацията ѝ в Берлин. Поемайки поста, той поставя клетва за честност към Ваймарската република и на процедура става немски жител. Премахнал една основна спънка по пътя на политическата си кариера Хитлер взема решение да опитва силата на партията си като се кандидатира за президент. Настоящият застаряващ президент Паул декор Хинденбург е подкрепян от социалистите, католиците и елементарните служащи. Другите двама претенденти за поста са Теодор Дюстерберг, офицер от армията, и водачът на комунистическата партия Ернст Телман. Хитлер подхожда с присъщата му активност към акцията за изборите на 13 март 1932 г. и печели над 30% от вота, лишавайки Хинденбург от цялостната победа. На финалните избори от 10 април остарелият воин от Първата международна война Хинденбург е избран отново с 53% или 19 359 650 (Хитлер – 13 418 011; Телман – 3 706 55). На изборите през юли за райхстаг нацистите тържествуват с 230 места и стават най-силната политическа партия в Германия. Но на идващите избори Хитлеровото придвижване изгубва малко от гласовете си, което води до намаляването депутатите на 196 (комунистите нарастват на 100). NSDAP остава най-голямата партия в Народното събрание, само че уличните битки сред кафявите ризи и аления фронт получават особена заостреност.
21 юни 1932 г., Хитлер в диалог с Херман Гьоринг
Междувременно политическата обстановка съществено се изражда. Райхсканцлерът Хайнрих Брюнинг, видимо демократичен и прогресивен, се проваля, започвайки да ръководи с укази. Това му решение в реалност прокарва път към диктатура. На 30 май 1932 г. Хинденбург отстранява Брюнинг от поста му. Започва тежка подмолна политическа битка между юнкерите от изтока, едрите индустриалци от запада и офицерите от Райхсвера. Тези три групи стоят зад поредния кабинет, в началото ръководен от Франц декор Папен, сръчен политик и клеветник, а след това и от генерал Курт декор Шлайхер, представител на армията, който желае постигането на военна тирания. Фон Папен подписва политическа договорка с Хитлер. Двамата скрито се срещат на 4 януари 1933 г. и вземат решение да работят дружно за държавно управление, в което Хитлер ще бъде канцлер, а хора на декор Папен ще заемат по значимите министерски постове. Освен това реализират единодушие да елиминират социалдемократите, комунистите и евреите от политическия живот. Хитлер дава обещание да се откаже от социалистическата част в своята стратегия като против това декор Папен ще поръчителства за него пред индустриалците за по-нататъшни финансови инжекции за нацисткото му придвижване. Остава една-единствена задача – да се завоюва доверието на остарелия президент Хинденбург, който не е изключително благоразположен към грубото новобогаташ и най-обикновен ефрейтор от Първата международна война (веднъж към този момент президентът е отхвърлил желанието на Хитлер да го направи канцлер, предлагайки му вицеканцлерския пост, който Адолф не приема). Оскар декор Хинденбург, синът на президента, угрижен за имението в Нойдек на изток и заможният банкер Курт Фрайхер декор Шрьодер принуждават Паул декор Хинденбург да одобри предложенията за бъдещия кабинет на декор Папен. На 30 януари 1933 г. президентът с огромна принуда афишира Адолф Хитлер за райхсканцлер на Германия с съдружен кабинет, отказвайки му изключителна власт. Това е популярен миг за в миналото незначителния скитник от Виена. Той реализира тази висока цел без пуч и без революция, а както е заречен – по парламентарен път.
Канцлер и държавен глава (1933)
21 март 1933 г., райхсканцлерът Хитлер и немският принц Вилхелм Пруски на деня на Потсдам
Хитлер, 1933 година
Хитлер твърди, че Третият Райх, почнал с избирането му за райхсканцлер, ще просъществува 1000 години. Веднъж взел властта в свои ръце, той работи бързо и уверено, с цел да затвърди позициите си и да реализира пълна диктатура. В райхстага новият канцлер няма цялостно болшинство и с цел да си обезпечи такова, той реализира съглашение с Хинденбург да се състоят избори. Първата му задача по-късно е да вдигне в паника страната поради опасността от червен гнет. Разбира се, едно намаляване на комунистите ще затвърди властта му. С палежа на постройката на райхстага на 27 февруари 1933 г. Хитлер получава формален мотив и опция да се разправи с политическите си съперници и да постави основите на тоталитарната си система. На мястото на престъплението е хванат слабоумният 24-годишен холандски скитник Маринус Ван Дер Любе, който в миналото е бил член на комунистически клуб в родината си. Предполага се обаче, че пожарът е разпален от щурмоваци на нацистката партия, със съдействието на Херман Гьоринг. През тунел те влизат в райхстага, заливат завесите и килимите със запалима течност, след което вкарват душевен лабилния някогашен болшевик, с цел да възпламени самичък дребни обособени огньове. Отговорността за пожара към момента е обект на полемика измежду историците.
Запален от нацистите или не, изгорелият Райхстаг свършва добра работа на Хитлер. Арестувани са 4000 души. Вината за палежа е хвърлена върху Комунистическата партия на Германия. През март полицията залавя незаконно пребиваващите в страната Георги Димитров (ръководител на незаконно бюро на комитета за Западна Европа), Благой Попов и Васил Хаджитанев (членове на политбюро на нелегалната Българска комунистическа партия). Те получават обвиняване за подпалването на постройката на Райхстага. Процесът против тях се следи с огромен интерес от доста страни. Получават се митинги от разнообразни места. Димитров, който се пази самичък, се трансформира в воин за комунистите със смелото си държание (успява да вбеси Гьоринг). В последна сметка нацистите са принудени да пуснат българите и те са изпратени в Москва. NSDAP печели изборите на 5 март 1933 г. и усилва местата си в Народното събрание от 196 на 288. С поддръжката на националистите Хитлер си обезпечава болшинство от 52% (мандатите на комунистите са касирани). На 24 март 1933 г. райхстагът гласува закон за изключителни компетенции на държавното управление. С него на Народното събрание са отнети законодателните права, контрола на бюджета, правата за иницииране промени в конституцията и правото на утвърждение на контракти с непознати страни. За период от четири години те са предоставени напълно на „ Райхстагкабинета “ (на немски: Reichsregierung). За няколко месеца всички други партии освен NSDAP са неразрешени (една част от тях се сливат „ непринудено “ с нея, а други се „ саморазпадат “). Представители на партията управляват ръководството на немските провинции. Търговските обединявания са разпуснати, профсъюзите също (създаден е „ Трудовият фронт “). Почти цялото население е проведено в разнообразни обединявания под контрола на партията.
Хитлер затвърждава властта си с авансово планувана грубост и терор. Тези, които се осмелят да приказват срещу режима му, биват незабавно надвити, задържани, хвърляни в затвор или убивани. Хитлер деликатно се старае да не накърни ползите на мощни групировки. Внимателно изтласква настрани консерваторите и внимателно овладява радикалите. Той води ловка политика по образеца на Макиавели. Не се колебае да лиши съперниците си от елементарните им човешки права или даже да ги ликвидира физически. Правителството, закона, просветителната система и религията работят за националсоциализма. „ Heil Hitler! “ става наложителен привет, свастиката знак на страната, а „ Horst-Wessel-Lied “ формален химн. Под управлението на д-р Паул Йозеф Гьобелс широко се пропагандира величието на Фюрера.
Затвърждаване на диктатурата (1933 – 1934)
Хитлер, 1933 г.
Само една спънка остава да бъде преодоляна по пътя към безспорната тирания – радикалният детайл вътре в партията, съсредоточен около СА и водача ѝ капитан Ернст Рьом. На Хитлер е нужно успокоение. Помогналите му да стигне до властта предприемачи и военни са обезпокоени от кафявите ризи водени от Рьом, който приканва за „ продължение на революцията “. Армията е разтревожена и от обстоятелството, че в проектите за бъдещето на водача на СА влиза конкурирането и последователното изместване на Райхсвера от щурмоваците. Съвсем естествено и индустриалците, и военните притискат Хитлер да пристъпи към разрешаване на въпроса като дават да се разбере, че от това зависи оставането му на върха. Адолф Хитлер за повторно е изправен пред избор сред националистите и социалистите в придвижването си. Имайки поради нагоре посочените условия решението на Фюрера е от ясно по-ясно. Събитията са бурни. На 30 юни 1934 г. се състои по този начин наречената „ Нощта на дългите ножове “ (на немски: Nacht der langen Messer). Хитлер лети до Бад Висзе в Горна Бавария, където Рьом и част от свитата му са отседнали в санаториума Ханзелбауер (точно преди да излязат в едномесечен отпуск). Фюрерът влиза в хотела, подрежда да разсънят Рьом и го арестува. Два дни по-късно Хитлер заповядва на ръководителя на SA да се простреля. Рьом, който добре познава Адолф, знае, че последният демонстрира уязвимост пред кървавите подиуми, и споделя на пазачите си да предадат на Фюрера, че желае Хитлер персонално да стреля в него. В последна сметка пречещият Ернст Рьом е погубен.
Междувременно в Берлин са задържани 150 водачи на СА. Повечето от тях са премахнати. Никой не знае какъв брой са тъкмо жертвите на кървавата чистка. Хитлер не атакува единствено непокорните измежду кафявите ризи. Моментът е прекомерно комфортен, с цел да бъде пропусната опцията да се отстранен съперници и от различен темперамент. Шест души убиват някогашния канцлер Курт декор Шлайхер във вилата му. В Мюнхен 72-годишният Густав декор Кар, който десетилетие по-рано попречва на Бирения пуч на Хитлер, е измъкнат от вкъщи си и погубен е пренебрегнат в мочурище. Пред обществеността кръвта е оправдана с това, че в миг, когато е била застрашена сигурността на страната, Хитлер е трябвало да работи като „ висш арбитър в отбрана на немския народ “. Търсеният резултат е реализиран. Адолф Хитлер към този момент е неоспоримият деспот на Третия Райх. „ Нощта на дългите ножове “ е от значимост и за един различен лидер – Хайнрих Химлер. Ръководителят на Секретен сътрудник взима ефективно присъединяване в ликвидирането на „ преврата “ и е заплатен от висшия си стопанин с приемане на самостоятелност на елитната му организация, която преди този момент официално се намира под ръководството на СА.
19 август 1934 г., резултат 90% в поддръжка на диктатора по време на акцията за плебисцит
Управлението на страната по обичайните закони завършва. След гибелта на Паул декор Хинденбург на 2 август 1934 г. Хитлер сплотява двете висши държавни длъжности на райхсканцлер и райхспрезидент в една. Всички офицери от армията са задължени да положат клетва за честност не към конституцията, а към Фюрера. Обединяването на длъжностите от „ фюрера и райхсканцлера Адолф Хитлер “ е узаконено с допитване до народа на 19 август 1934 г. – 90% от гласоподавателите дават поддръжката си за диктатора.
От този миг нататък Хитлер обръща малко внимание на вътрешните боричкания за власт. В необятни линии той прави ясна политиката си пред подчинените му с разбирането, че те ще продължат системата на гнет, която да задържи режима. Всеки от огромните (след Фюрера, схваща се), без значение дали името му е Гьоринг, Гьобелс, Химлер или друго, получава изключителна власт в своята сфера на активност и основава своя специфична работа. Хитлер деликатно следи развиването им и вижда, че нито една от тези организации не е задоволително мощна, с цел да заплаши престижа му. Той предизвиква Химлер да построи система от концентрационни лагери, където да затварят вътрешните си врагове. С Нюрнбергските закони за „ отбрана на немската кръв и на немската чест “ се лишават евреите от цивилен права, а на „ арийците “ се не разрешават бракосъчетанията с евреи.
Германия става голям затворнически лагер. Тайната държавна полиция Гестапо зорко следи за „ врагове на страната “ и ги отстранява още в зародиш. Много от обвинените след залавянето си изчезват безследно, други са хвърлени и бити в пандизите до добиване на мечтаните показания. Престъпления от противозаконни арестувания до убийства са наречени „ политика “ в името на „ националната гражданска война “. Нацистите с по-малки членски номера в партийните си книжки (знак за това, че са ранни нейни представители) се употребяват с преимущество при назначението им на цивилна работа. Прочути професори са принудени да изоставен постовете си, наследени от некомпетентни поддръжници на нацисткия режим. В Нюрнберг се провеждат големи партийни тържества, с цел да впечатлят и замаят елементарните хора. Пропагандата на Гьобелс популяризира Фюрера:
„ Свидетели сме на най-великото знамение в историята. Гений гради света!; Гласът му пробуди Германия. Неговите каузи ни направиха още веднъж нация!; Той в никакъв случай не бърка! и Той постоянно ще е като звезда над нас! “
Йозеф Гьобелс
Начало на териториалните експанзии (1933 – 1939)
Лудвигщрасе Мюнхен, Хитлер и Бенито Мусолини
Уверен в цялостната си власт, Хитлер стартира акцията си по възобновяване на силата на Германия в Европа и постигането на задачите, сложил си в „ Моята битка “. Първата му задача е да превъоръжи страната. Първо скрито, а по-късно и намерено, той стартира да нарушава решенията на контракта от Версай за невъоръжаване. С големи военни поръчки и включването на безработните в армията стопанската система се усъвършенства.
Пътят към пъкъла за милиони хора по света и за германците е отворен!
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ